Мултимедията и пътуваща изложба „Да открехнем вратата“ бе част от кръгла маса на тема „Ромският фокус по финансовите механизми на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм - научени уроци, предизвикателства и идеи“, организирана от дирекция „Централно координационно звено“ към Министерството на финансите. Изложбата е част от информационна кампания на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, а снимките в нея са направени от роми. Кадрите разкриват ромския бит и обичаи и работата на здравните, младежките и трудовите медиатори на терен.
Изложбата предизвика интереса на повече от 100 представители на институции, международни организации, общини и неправителствения сектор, които активно се включиха в обсъждането на резултатите от мерките, насочени към ромите и подкрепата от финансовите механизми на Европейското икономическо пространство и Норвегия. Участниците във форума обмениха опит относно научените уроци и предизвикателствата при кандидатстване и изпълнение на проекти, но и как ромите да бъдат активни участници в проектите не само като целева група, но и като партньор.
Прилагането на интегрирани междусекторни политики, които обхващат голям спектър от проблемите на ромската общност, е сред научените от фондация „Рома Лом“ уроци. „Трябва да обединим различните донори за ромските политики, а не да се правят неща на парче, защото хората губят мотивация“, заяви Николай Кирилов от фондация „Рома Лом“. Според него хората не успяват да видят резултатите от дългосрочните стратегии за интеграция на ромската общност. „Трябва да популяризираме всеки малък успех, защото липсата на говорене и споделяне води до разочарование и нежелание за участие в публични политики“, смята той.
„На този форум се открои изводът, че партньорството е ключово за успеха на един проект“, убеден е Роберто Маринов, главен експерт в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика. Според него партньорите следва да бъдат въвлечени не само в изпълнението на самите проекти, но и в разработването на Условията за кандидатстване по дадена мярка и предварителното проучване на техните нужди. Маринов подчерта необходимостта от реализирането на достатъчно информационни кампании още на етап планиране на дадена мярка, за да има по-висока информираност на обществото към целите, които си поставя тя.
Ролята на общините за ромската интеграция беше представена от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). „Общините активно работят с ромските общности. Проблемите се разпознават най-добре на терен“, подчерта Даниела Ушатова, ръководител „Местни политики и финанси“ в НСОРБ. Тя припомни, че благодарение на европейското финансиране децата от ромски произход вече са част от образователната система, осигурени са консултативни услуги за тях и родителите им. „По този начин се опитваме да направим промяната и да повлияем положително върху развитието на обществото“, допълни Ушатова.
По време на кръглата маса бяха представени данните от национално представително проучване на институт „Отворено общество“ - София относно обществените нагласи към ромите. Мнозинството български граждани одобряват провеждането на различни по обхват политики за интеграцията им. Близо 80% от респондентите подкрепят идеята държавата да предприеме мерки, които да насърчават явяването на повече ученици от ромски произход на матури, с което да бъдат стимулирани да продължат обучението си в университет. 51% от анкетираните подкрепят идеята държавата да насърчава ромите да продължат обучението си като студенти, като им отпуска стипендии за времето на следването във висше учебно заведение. Мнозинството български граждани одобряват провеждането на различни по обхват политики за интеграция на ромите. Общо 77% от анкетираните са съгласни, че е по-добре да има повече роми, които са студенти, учители (62%), журналисти (62%), медици (59%) и полицаи (53%).