Достигнахме до хора, които никога не са мислили да започнат работа. Искали са, но не са успели. Радвам се, че докоснахме живота точно на такива хора – разтърсихме ги, предоставихме им услуги, настъпиха промени в живота им. Но най-големият ни успех си остава фактът, че успяхме да създадем общност. Дали имаш приятели се разпознава в трудните моменти – за кафе или услуги ще се намерят много желаещи, но в трудните моменти виждаш кой откликва.
Разговорът с Мария Терзиева започва като приказка, която тя разказва с много сладкодумие и голямо сърце. Приказката й започва преди цели 20 години, когато създава Фондация „Светлина за живот“. С експертите, които започват работа във фондацията, се предоставят услуги на хора с увреждания. През 2018 г. „Светлина за живот“ започва изпълнението на проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, който е на стойност 157 994.14 лв. С него успява да реализира голяма част от поставените цели и постига много повече – изгражда общност от хора с обща съдба, които отварят сърцата си, за да излекуват раните и отново да повярват, че животът е дар.
Но да започнем отначало. „Светлина за живот“ насочва вниманието си към хора с увреждания, които живеят в домовете си, но поради физическите затруднения остават затворени между четири стени. От фондацията започват с най-необходимото – разговори с психолог, кинезитерапия, закупуване на помощни средства, откриване на дарители, които подкрепят хората с увреждания с хранителни продукти и облекло за децата им. Услугите се предоставят в Центъра за социална рехабилитация и интеграция към фондацията, а за хората, които няма как да достигнат до него, организират транспорт или посещение в дома.
„Екипът ни идентифицира реални нужди и потърси начини да ги посрещне. Някои хора имаха нужда от помощни средства, за които няма финансов ресурс – медицинско или ергономично легло, уреди за терапия. В нашите очи това може и да не изглежда нещо голямо, но това може да промени ежедневието на хората с увреждания“, разказва Мария. Друга част от хората били в изключително тежко финансово положение вследствие на COVID-19 – останали без работа, без средства за плащане на наем и сметки. „Сключихме договор за партньорство с друга организация и ежемесечно набирахме средства чрез нашата контактна среда. В партньорство с голяма международна компания осигурихме за всеки един участник в проекта хранителни пакети с продукти, посочени от нас – знаехме режима им на хранене и избрахме здравословни и полезни храни“, споделя Мария.
Подкрепа получават и децата, чиито родители са с увреждания. За тяхна радост международната компания подема инициатива, с която всяко дете получава дрехи и обувки на стойност 200 лв. Всяко дете е придружено от служител на фирмата при обиколките на магазините и най-голямото щастие си остава факта, че за първи път гласът им е чут. „За децата беше важно да имат млад ментор в пазаруването, а не тяхната баба, която им казва – „Трябва да купим това яке!“. Думата на децата беше чута – те сияеха, бяха щастливи, защото сами са направили избор“, казва Мария.
COVID-19 много обърква сметките на „Светлина за живот“. Всичко започва така, както е планирано, но в един момент се оказва, че заради изискването за социална дистанция няма как да се предоставят голяма част от услугите. „Изключително полезно беше позволението да предоставяме дистанционни услуги. Ситуацията с COVID-19 беше много неясна, донесе много стрес и напрежение. Кинезитерапията, арт сесиите и консултациите с психолог водеха до намаляване на тревожността. Хората се радваха, че всеки ден някой от екипа разговаря с тях. Усещаха, че не са сами в тази ситуация“, споделя Мария. Преди старта на дистанционните услуги обаче фондацията се изправя пред едно малко препятствие, което разрешава с лекота – голяма част от хората с увреждания не разполагат с компютри вкъщи и няма как да осъществят връзка със специалистите от фондацията. Затова е потърсена помощта на частни дарители, които осигуряват лаптопи за хората с увреждания.
Лаптопите се оказват не само връзката с външния свят и средство за разнообразяване на свободното време, но и източник на нови знания. Хората с увреждания по проекта се включват в обучение по английски език, което ангажира вниманието им по време на пандемията. Човек ще си каже, че в днешно време не е кой знае какво предимство да говориш английски. Може и така да е, но за хората с увреждания обучението има и друг ефект. „Много от хората имат усещането, че изпитват не само физически затруднения, но имат и интелектуален дефицит. Някои от тях са започнали образованието си преди години, но впоследствие се отказват заради уврежданията си. Обучението по английски език оказва положителен ефект на самоутвърждаване – то им доказа, че могат да учат, да се справят и да продължат“, разказва Мария.
Дотук всички дейности се извършват в най-близката среда за хората с увреждания. Но идва и моментът, в който трябва да се изправят лице в лице с хората извън техния кръг и да видят оценката за труда си. Фондация „Светлина за живот“ организира арт дейности, в които хората с увреждания и техните придружители използват различни техники за изработване на сувенири – плъстене на вълна, работа с мъниста. Тези произведения са представени на няколко изложения – в мол България, в Българското национално радио, в различни бизнес сгради. На помощ идват и доброволци, които с радост се включват в изложенията. „Хората се чувстваха удовлетворени и истински се радваха, че сувенирите се продават и трудът им се оценява от хората“, казва Мария. Особено емоционална се оказва връзката с журналистите от БНР – голяма част от тях проявяват интерес към сувенирите, купуват всеки ден и ги изпращат на приятелите си за Рождество Христово.
Най-голямата гордост на Мария Терзиева е, че в сайта на фондацията е изградена платформата „Работа“, в която хора с увреждания могат да търсят работа, а работодателите да предлагат подходящи за тях работни места. И ето, че не един, а цели три примера за гордост имат от фондацията, защото трима души с увреждане вече работят на постоянен трудов договор. Една дама работи в кол център, но от вкъщи – работодателят е инсталирал специален софтуер на компютъра й, а тя изпълнява задълженията си от дома. Особена гордост е работата на млад мъж, чиято съпруга също е с увреждане. От фондацията бързо мобилизират контактите си в търсене на подходяща работа, защото двамата трябва да се грижат и за малкото си дете. Увреждането позволява на мъжа да ползва велосипед и той с радост започва да разнася листовки в пощенските кутии на блоковете. Третият пример е за дама, която вече е офис секретар в Алианса за редки болести. „Във времена, в които хората остават без работа, нашите участници получиха ново работно място. С този проект променихме съдби, защото всичко това повлиява върху цялото семейство“, категорична е Мария.
И ако Мария разказва сладкодумно, психологът Ралица Соколова още повече повдига завесата към страховете и преградите, които препъват хората с увреждания. „Онлайн връзката, на която трябваше да разчитаме по време на пандемията, предизвика истински бум на падане на прегради, на споделяне на дълбоко пазени тайни“, казва Ралица. Според нея най-важно за хората с увреждания е да усетят, че са ценни и важни, да не се идентифицират само с тялото си, а да погледнат на себе си като ценност. „Нито един случай не е бита карта. Много е важно да излезеш от средата, в която си потопен. Да не се съобразяваш какво може и какво не може, а ясно да изразиш какво искаш. Да разбереш, че когато си позволиш да бъдеш щастлив, промените се случват“, споделя психологът. И дава пример с една дама, която е участвала в проекта, чието име ще запазим в тайна. Понеже примерът е показателен, ще разкажем историята й.
Тя изглеждаше винаги много усмихната, много овладяна. Много старателно подходи към обучението по английски език. Всички по проекта й се възхищаваха и споделяха колко много учи, колко много работи. Един ден към края на проекта тя ми сподели откъде е тръгнал нейният проблем. На младини започнала да учи, но по време на едно от заниманията преподавател много грубо подчертал, че не се е справила с някаква задача. Точно в този момент се отключило убеждението, че освен физически, тя е и интелектуално недъгава. Случката предизвикала толкова силна емоционална реакция, че жената се отказала от обучението си. Цял живот тя се опитва да докаже, че физическият й проблем не е причина за интелектуален дефицит. Затова толкова стремглаво се хвърля във всички интелектуални задачи – за да докаже и на себе си, и на другите, че е способна точно, колкото тях.
За щастие, проектът на фондация „Светлина за живот“ има не едно, а няколко доказателства, че хората с увреждания имат огромен потенциал, пред който ние просто трябва да отворим вратата и да му помогнем да разцъфти.
Фондация „Светлина за живот“
гр. София 1404
жк „Гоце Делчев“, бл. 250, вх. А, ет. 1, ап. 2
+359 878 984 078
+359 878 980 223
Уебсайт:https://svetlinazajivot.com/
Email: lightforlife@abv.bg