Новини

Дата на публикуване: 20.09.2024

Опитът, който трупаме  вече трети програмен период и нуждата от бърза реакция по време на пандемията, ни помогна да разработим мярка за украинските бежанци в България за изключително кратко време. Това заяви ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ Цветан Спасов по време на онлайн събитието „Отговори за хората, бягащи от Украйна: Какво можем да научим“, организирано от Европейската комисия. Той сподели, че координацията с Европейската комисия е започнала веднага след началото на руската агресия в Украйна. 

„Няколко часа, след като научихме новината, получихме телефонно обаждане от Йерун Юте , който  каза, че Европейската комисия е готова да ни подкрепи, защото се очаква в следващите часове милиони бежанци да влязат в Румъния и Полша и трябва да да намерим решение как да осигурим настаняване на влизащите в България“, допълни той. Следват няколко седмици с интензивни онлайн срещи и телефонни разговори на които се обсъжда разработване на мярка за подкрепа на украинските бежанци в България. Спасов припомни, че след прилагането на Директивата за временна закрила, за изключително кратко време българските институции са успели да променят законодателството в сферата на пазара на труда, така че да приравнят правата на украинските граждани с тези на българските граждани, с което да отворят възможността за започване на работа в България. 
Мярката „Солидарност“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е с първоначален бюджет от 46 млн. лв. Дейностите, които се предоставят на украинските бежанци, включват психологическа подкрепа, професионално ориентиране, достъп до пазара на труда, консултиране на хора, които искат да започнат работа в България. Подкрепата включва и субсидирана заетост за период от 3 месеца с ментор, осигурен от работодателя, като заплащането на украинските бежанци е в размер на една минимална работна заплата за страната, а за ментора – половин минимална работна заплата. При желание от страна на работодателя да запази украинските граждани на работа и след периода на субсидирана заетост, по „Солидарност“ се покриват социалните осигуровки за сметка на работодателя за период от още 3 месеца. Разработен е и т.нар. интеграционен пакет, който включва средства за наем, интернет и други режийни разходи. Впоследствие периодът на субсидирана заетост е увеличен от 3 на 6 месеца, а след това на 9 месеца. Първоначалната цел на Управляващия орган на ОПРЧР е с мярката „Солидарност“ да подкрепи над 10 хил. украински граждани. 

Въпреки очакванията поради липсвата на интерес от  украинските бежанци мярката „Солидарност“ успява да достигне едва до 3 500 души, а бюджетът се редуцира до 13 млн. лв. На постоянна работа в България след приключване на дейностите по операцията остават 1 300 украински граждани. Основните причини за това са няколко – в България влизат основно млади и възрастни жени заедно с децата и внуците си. Повечето децата нямат навършени 17 г., а според българското трудово законодателство, за да започнат работа, е необходимо разрешение от двамата родители. Мобилизирането на бащите в украинската армия се явява спънка за младежите да започнат работа в България. Украинските деца пък не успяват да тръгнат в български детски градини, поради разминаване между украинския и българския ваксинационен календар. Хората, които първоначално са били настанени в хотелите по българското Черноморие, отказват да се изнесат на квартира и да започнат работа, защото в хотелите нямат разходи по настаняване , а много от тях са продължили да работят дистанционно за своите работодатели в Украйна. 

Следва решение за пренасочване на част от средствата от ОПРЧР към Оперативна програмата за храни и основно материално подпомагане, с които се осигуряват ваучери за храна, училищни пособия и хигиенни материали за украинските бежанци. Ваучерите са на стойност 100 лв., а над 40 хил. украинци са се възползвали от тях. 

Статистиката от 24 февруари 2022 г. до момента показва, че над 3,2 млн. украински бежанци са преминали през България. Едва 79 хил. от тях са останали в страната, а 9 000 са започнали работа в България. Общо 5 000 от тях са намерили работа чрез Агенцията по заетостта.