Новини

Дата на публикуване: 09.04.2025

Над 7300 безработни и неактивни лица от маргилизираните общности са включени в мерки за активиране и включване на пазара на труда, придобиване на квалификация и преквалификация по Приоритет 1 „Насърчаване на заетостта и развитието на умения“ на Програма „Развитие на човешките ресурси“. По Приоритет 3 „Насърчаване на младежката заетост“ 430 младежи на възраст до 29 г. от ромски произход са включени в мерки за заетост, с цел изграждане на трудови навици, насърчаване на желанието им за учене и продължаване на образованието им, за да се адаптират към пазара на труда. Мерките са част от първия подход, който ПРЧР извършва и това е т.нар. хоризонтален или мейнстрийм подход. Подкрепата е насочена към социално изключени лица, лица живеещи в бедност и материални лишения, лица, които попадат в различни групи на неравностойно положение на пазара на труда, такива без образование, с ниска или липсваща квалификация. Това заяви Наталия Анастасова, заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика, която участва в Национална конференция „Успешни практики и модели за преодоляване на дискриминацията в образованието“, организирана от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.

 

„Вторият подход, който прилагаме в подкрепата по ПРЧР е т.нар. таргетиран подход, чрез който се изпълняват специфично таргетирани операции и интервенции, насочени към конкретна област. В Приоритет 2 „Социално включване и равни възможности“ има специфична цел, която се нарича „Насърчаване на социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите“. В рамките на тази специфична цел са предвидени конкретни мерки за активно приобщаване, интегрирани услуги като семейно консултиране, ранно детско развитие и оказване на подкрепа с цел включване в заетост“, съобщи Анастасова. Резултатите от изследванията сочат, че хоризонталните и таргетираните мерки са еднакво успешни по отношение на положителното въздействие върху включените в тях лица. „Използвам повода, че основната тема на конференцията са децата и образованието, за да спомена за операция „Бъдеще за децата“, която и в момента се изпълнява. Тя е с бюджет от над 38 млн.лв., а дейностите включват превенция на здравето и здравна профилактика, патронажна грижа за деца от 0 до 3 г., услуги за ранно детско развитие и здравно-социални услуги за деца и младежи“, отбеляза тя. До момента, с проекти по мярката „Бъдеще за децата“ са обхванати над 11 100 роми, като близо 60% от тях са деца до 18-годишна възраст. 

 

„Третият подход са регионалните и местните инициативи, използване на Интегрираните териториални инвестиции в шестте региони на ниво Nuts2. Първият прием на проектни предложения приключи. По тази мярка в рамките на ПРЧР са одобрени десет Концепции за интегрирани териториални инвестиции, в които са включени мерките за социално икономическа интеграция на маргинализираните общности като ромите. Водено от общностите местно развитие ще продължи, като подходът ще подкрепя социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности на местно ниво, чрез изпълнение на стратегии от местните инициативни групи. Подходът стартира през февруари тази година, като се приемат стратегии от местни инициативни групи в срок до 26 май“, съобщи Анастасова. 

 

В заключение, зам.-главният директор каза, че изпълнението на европейските програми не е самоцелно. Целта не е да бъдат разходвани дадени средства без да се знае какъв е резултатът и каква е добавената стойност от тези инвестиции. „За да изследваме ефекта от интервенциите по Програмата, сме провеждали множество анализи и независими оценки за ефектите от мерките и какво е въздействието върху живота на хората. През всичките години винаги сме се стараели да изграждаме интервенциите в духа на диалог както с неправителствения сектор, така и с всички онези страни, които имат отношение към съответната област. По-голямата част от инвестициите на ПРЧР са насочени към развитие на социалното включване и насърчаване на равните възможности на всички граждани от българското общество“, допълни тя.