Новини

Дата на публикуване: 28.10.2025

 

Различните гледни точки на HR специалисти, бизнеса, академичната общност и институциите могат да предложат изводи и нови решения за „демографския преход“ на България, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова при откриването на форума „Европа е с мен“, организиран от Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП. Тя подчерта, че предпочита да използва термина „демографски преход“ вместо „демографска криза“, тъй като това означава градация – промяна от едно състояние в друго.

 

Във фокуса на дискусиите за пазара на труда беше взаимодействието между поколенията. Според специалистите, днес на едно работно място работят до шест поколения. Заместник-министър Ефремова акцентира върху необходимостта от нови подходи. „Това означава, че освен че повече хора се пенсионират, отколкото започват работа, трябва да търсим повече начини на взаимодействие между поколенията, които носят със себе си съвсем различен набор от умения, очаквания как да изглежда техният живот и начин на работа“, уточни Ефремова. 

 

С 18 млн. души се свива работната сила в Европа 

 

До 2050 г. демографските промени могат да свият работната сила в Европа с 18 млн. души. С това очерта мащаба на демографския проблем в европейски план ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова. Това би се отразило върху конкурентоспособността, растежа и стабилността на социалната и пенсионната система. Тя посочи, че демографският преход е третата трансформация, която вълнува ЕС, наред със „зелената“ и дигиталната.

 

Около 20% или 50 млн. души от европейското население в трудоспособна възраст остава извън пазара на труда. Това са предимно жени, хора на възраст между 55 и 64 г. и мигранти. Чобанова подчерта, че в тези направления има „изключителен потенциал“ за подобряване интегрирането на тези групи. Постигането на европейската цел за 78% заетост до 2030 г., очертано в доклада на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентност“, зависи от включването на тези групи.

 

В доклада на Енрико Лета „Нещо много повече от пазар“ се препоръчва предоставянето на адекватни грижи за децата, което може да повиши заетостта на жените във фертилна възраст с до 30% в някои държави членки. За по-възрастните работещи се насърчават гъвкави схеми на заетост и поетапно пенсиониране. ЕК подготвя инициатива, която има за цел да предложи общи правила за признаване на квалификациите от трети държави, което работодателите изтъкват като голям проблем.

 

Над 1 млн. души са с потенциал за реализация на пазара на труда в България

 

Над 1 млн. души са икономически неактивните хора в България. Това показват най-актуалните данни на НСИ, представени от заместник-председателя на НСИ д-р Свилен Колев, по време на събитието „Демография на пазара на труда – как да подредим Кубчето на Рубик“. Д-р Колев подчерта, че демографската картина на пазара на труда е пречупена през призмата на състоянието на населението. От 1985 г. до края на 2024 г. населението на България е намаляло с 2 512 500 души или с 28.1%. Към края на 2024 г. в трудоспособна възраст са 3 765 000 души или 58.5%. В над трудоспособна възраст са 1 701 000 или 26.4%. А делът на децата до 15 г. е 14%.

 

Икономически неактивните хора са сред групите хора, които са резерв за пазара на труда. Те са 26% от населението на възраст 15-64 г.  или с 5% повече в сравнение със средното ниво за ЕС (21%). Близо половината от неактивните на пазара на труда са в образование или обучение. Друг кадрови буфер са хората, които имат желание да работят, но са възпрепятствани. Близо 60 хил. души желаят да работят, но не го правят по лични, семейни или други причини. Този потенциал може да се развие чрез прилагане на нарочни политики и конкретни мерки по европейски програми.

 

Хората, които не желаят да работят,  са резерв за мотивация според д-р Колев. Общо над 275 хил. души са в тази категория и те представляват най-големият резерв, за който трябва да се търсят начини за мотивиране за включване.

 

Завръщащите се българи от чужбина, за които има нарочна мярка на ПРЧР, също са потенциал за пазара на труда. През миналата година около 18 хил. българи или 35% от всички имигранти са сменили адреса си, идвайки в България. 72% от завърналите се са на възраст 15-64 г., т.е. в активна трудоспособна възраст.

 

Д-р Колев обобщи, че ако целта е по-бързо да се доближим до европейската цел от 78% заетост, най-големият потенциал е в неактивните на пазара на труда. За да се използват повече от кадровите буфери, е необходимо да се обърне внимание на фактори като гъвкави форми на труд, но и на външни фактори като качество на живот, здравеопазване, образование и цени на жилищата.