Въвеждане на иновации, насърчаване на доброволчеството в предоставянето на социални услуги и подкрепа за неправителствения сектор са само част от решенията, които някои общини в България вече прилагат, за да посрещнат промените, предизвикани от застаряването на населението. Добрите практики и възможните решения бяха обсъдени по време на събитието „Социално включване в крак с времето“, което е част от форума „Европа е с мен“, организиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ към Министерството на труда и социалната политика. Основната тема на форума „Европа е с мен“ през 2025 г. беше „Демографски компас - коя е правилната посока?“. В началото на събитието беше дадена възможност на Столична община и общините Шумен и Белоградчик да споделят опита си на местно ниво.
.
Неправителствените организации и читалищата в София получават подкрепа за реализиране на иновативни социални идеи по програмата „Социални иновации“ на Столична община. Разчитайки на партньорство между местната власт и неправителствения сектор и насърчавайки иновациите, Столична община помага за намирането на решения в подкрепа на най-уязвимите групи от обществото. Бюджетът на програма „Социални иновации“ е 410 хил. лв., а максималният бюджет за одобрено проектно предложение е 25 хил. лв. „Стремим се да даваме пилотен старт на интересни социални проекти. Именно това е социалната политика - неправителственият сектор, подкрепен от нас, да измисля нови програми, нови начини и да реализира нови идеи за подкрепа на хората в нужда“, коментира заместник-кметът на Столична община Надежда Бачева. Според нея увеличеният бюджет на програма „Социални иновации“ от 2023 г. се е оказал ключов за повишения интерес от страна на неправителствения сектор. Сред добрите примери на иновативни проекти през 2025 г. тя открои проекти в подкрепа на хората с афазия и на децата с аутизъм.
.
Заместник-кметът на Община Шумен д-р Светослава Хайнова сподели опита на общината със сформирането на доброволни мобилни екипи, които посещават възрастни хора, които живеят в селата. Инициативата е на общината, а в екипите са включени социални асистенти, социални работници, медицински сестри и ръководители на социални услуги. Иновативно решение на Община Шумен е да включи в екипите и студенти по „Специална педагогика“ и „Социална педагогика“, които имат възможност да натрупат опит. „Искахме да ги изведем на терен, за да се сблъскат с истинската социална работа“, сподели зам.-кметът. Мобилната услуга е изцяло на доброволни начала. Изготвени са предварителни графици с кметовете на населените места, след което са организирани пет екипа в пет лъча. Първоначално срещите с възрастните хора се провеждали в местните читалища и пенсионерските клубове, където експертите предоставяли информация за социалните и здравните услуги в Община Шумен, а медицинските сестри са измервали основни жизнени показатели на хората. „Социалните услуги трябва да бъдат до хората, а не хората да бъдат в социалните услуги“, убедена е д-р Хайнова.
.
Секретарят на Община Белоградчик Цветомира Цолова сподели опита на общината в предоставянето на услугата „телекеър“ по проект на Българския червен кръст. „По време на пандемията именно „телекеър“ ни даде спокойствието и сигурността, че когато има някакъв проблем, ще има адекватна бърза реакция в подкрепа на хората“, коментира тя. Според нея хората много бързо са се адаптирали към дигиталната услуга.
.
Социалните услуги трябва да следват нуждите на всеки конкретен човек
.
В условията на демографски предизвикателства социалните услуги трябва да бъдат индивидуализирани спрямо нуждите на всеки конкретен човек, убедена е Наталия Анастасова, заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика. Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ се адаптира към нуждите на всеки човек и насърчава иновативността, защото има нужда от нови модерни решения, допълни тя. Според нея освен вече утвърдената дигитална услуга „телекеър“ има нужда от нови решения за хората с намален слух и намалено зрение. „Технологичните решения ще навлизат все повече в нашия живот и в начина, по който се предоставят социалните услуги“, убедена е Анастасова. Според нея Изкуственият интелект може да помогне за посрещане на част от демографските предизвикателства.
.
„Изкуственият интелект вероятно ще бъде много полезен за хора със сетивни и други проблеми, но крие рискове за уязвимите групи. Наша отговорност е да запазим интересите на хората“, убедена е Поля Каньова, директор на дирекция „Социални услуги“ в Агенцията за социално подпомагане. Тя изрази надежда, че Изкуственият интелект ще бъде използван разумно, особено в социалната работа.
.
Каньова подчерта, че застаряването на населението е акцент в много сфери, включително в предоставянето на социални услуги. „Това е пътят - преструктуриране на социалните услуги, за да отговарят на динамиката на обществените потребности“, убедена е тя. Една от ключовите услуги, която се предоставя за около 22 хил. нуждаещи се от подкрепа в 263 общини в страната, е асистентската подкрепа в домашна среда. Планирано е в близките години този вид подкрепа да се увеличи с над 40%, а подкрепата да достигне до над 40 хил. деца и възрастни хора с увреждания. С предоставянето на грижи в домашна среда не се допуска институционализиране и откъсване от средата, в която хората живеят.
.
„Предизвикателствата са големи и предстои преформатиране на социалните услуги. Ще се даде възможност за предоставяне на услуги според индивидуалните нужди, придобиване на нови умения в дигиталната ера, рехабилитация“, заяви Каньова. Планира се достъп до социални услуги, включително с иновативна функционалност, както и поставяне на фокуса върху интегрираността на услугите със здравно-социален елемент. Каньова съобщи, че към момента в 1 874 услуги, делегирани от държавата дейност, се предоставя подкрепа за над 65 хил. българи в нужда.
.
За да си социален работник, е необходима голяма палитра от умения
.
„Социалната работа е една дълбоко хуманна професия с характеристика да помагаш на уязвимите хора, за да преодолеят своите проблеми. Това подпомагане се изразява чрез най-разнородни дейности“, припомни Диана Петрова, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Тя припомни, че социалните работници не работят само в услугите, а и в насочващите органи. Те трябва много ясно да наблюдават потребностите в едно населено място, за да направят подходящо насочване на потребителя. Затова е нужно да притежават голяма палитра от умения, в т.ч. за комуникация, връзки с общността и работа в екип. „Социалните работници подкрепят хората чрез социалните услуги, които управляват, но реализират на пазара на труда и хора със затруднения. По този начин им дават възможност да управляват собствения си живот“, подчерта Петрова. Според нея не всеки човек става за социален работник. Тя е убедена, че социалният работник трябва да бъде регулирана професия, за да се упражнява от хора с конкретен набор от умения.