Новини

Дата на публикуване: 30.10.2025

Устойчивостта на едно социално предприятие зависи от диверсификацията на финансирането, т.е. да не се разчита единствено на проекти и дарения, а по-скоро да се развива икономическа дейност с дългосрочен принос за обществото. Това заяви доц. д-р Габриела Йорданова от Института по философия и социология на БАН, която е ръководител на международния проект SONYA. Доц. Йорданова участва в събитието "Социално включване в крак с времето", което е част от форума "Европа е с мен". Темата на "Европа е с мен" през 2025 г. беше "Демографски компас - коя е правилната посока?". В панела "Социално предприемачество - идеи с бъдеще" представители на академичния сектор, институциите и финансови посредници дискутираха възможностите за осигуряване на устойчивост на приходите на социалните предприятия и избягване на зависимостта от проектно финансиране. 

.

Доц. Йорданова сподели добри практики в социалната икономика от държавите-партньори по проекта - Франция, Испания, Италия и Австралия. Още с учредяването на конкретен бизнес във Франция се залага конкретна социална цел, която впоследствие се подлага на външно оценяване. Австралия е пример за сътрудничество между социалните предприятия, бизнеса, университетите и гражданите. Според доц. Йорданова за осигуряването на устойчивост на социалните предприятия може да се мисли в три посоки – осигуряване на финансови стимули за гарантиране на институционален капацитет, образование за социалните предприемачи, за да знаят как да управляват социално предприятие, както и развиване на мрежи за сътрудничество, в които участват и държавата, местната власт, бизнесът и обществото. 

.

„България има накъде да развива социалната икономика. Можем да подчертаем добрите примери на другите държави, но е важно да ги адаптираме към социалните и икономическите реалности, в които живеем“, убедена е доц. Йорданова. „Устойчивостта на едно социално предприятие зависи от разпознаваемостта му в обществото. Много е важно хората да имат доверие в дейността на социалното предприятие, да бъдат негови клиенти, партньори и в крайна сметка инвеститори в социалната икономика“, допълни тя. 

.

„Социалното предприемачество ще бъде устойчиво, когато има бизнес модел“, убеден е Явор Гочев, който е сред инициаторите на свободноизбираем курс по „Социално предприемачество“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той сподели, че има интерес от студентите към курса, като средно между 30 и 40 студенти всяка година го завършват. Според него знанията, натрупани в курса, могат да помогнат на студенти, които решат да стартират собствен бизнес, който да има социална кауза като добавена стойност. Гочев е убеден, че проактивността е изключително важна за успеваемостта на едно социално предприятие – да се търси информация и да няма страх от използване на различни финансови инструменти. 

.

31 социални предприятия вече са изтеглили кредит от Фонда на фондовете 

.

До момента 31 социални предприятия са се възползвали от финансовите инструменти, които се предоставят от Фонда на фондовете, използвайки ресурс по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020. Общият размер на изтеглените кредити е близо 1 млн. лв., като около 50% от главниците по тези кредити са погасени, което показва, че социалните предприятия са жизнеспособни, съобщи изпълнителният директор и член на Управителния съвет на Фонда на фондовете Бисер Петков. Продължителността на кредитите е от 15 до 120 месеца. Тези кредити се предоставят с подкрепата на ОПРЧР чрез финансовите посредници „Микрофонд“, „СиС кредит“ и Първа инвестиционна банка с инструмента „Микрофинансиране със споделен риск“. Рециклираният ресурс от предходния програмен период 2014 – 2020 г. е в размер на близо 19 млн. лв. С него финансовите посредници ще могат да финансират кредити до края на 2031 г. 

.

Бисер Петков смята, че все още има пречки пред взимането на решение от страна на социалните предприемачи да изтеглят кредит за създаване на социално предприятие или да подкрепят оперативната му дейност. „Липсва убеденост, че ще могат да се справят с възстановяването на предоставения финансов ресурс, защото при повечето социални предприятия липсва равномерен оборот, който да подсигурява това погасяване“, коментира той. Повечето социални предприятия в България разчитат на кампанийност, сезонност на продажбите и работят на проектен принцип, т.е. липсва устойчивост, която да им даде сигурността и убедеността да ползват финансови инструменти. Петков анонсира, че в близките седмици ще бъде реновиран уебсайтът на Фонда на фондовете, като новата визия и съдържание ще обърнати повече към крайните получатели на финансови инструменти.  

.

Процедурата за одобрение на кредита отнема около седмица 

.

Изпълнителният директор на финансовия посредник „СиС Кредит“ Пламен Йончев разказа, че основният проблем, пред който се изправят социалните предприятия, които кандидатстват за кредит, е попълването и изискването на документи. От кандидатите се изисква и кратко описание на бизнес идеята си, с което да стане ясно как си представят реализацията на кредита. Консултанти от „СиС Кредит“ също дават безвъзмездни финансови съвети, така че етапът от кандидатстването до отпускането на кредита да бъде максимално скъсен. Процедурата по одобрение на кредита е доста улеснена и минава за около седмица. Йончев уточни, че в момента се разработва онлайн платформа на „СиС Кредит“, която ще улесни кандидатстването по финансови инструменти. Той даде примери на социални предприятия, които вече са теглили кредити от „СиС Кредит“, за да подкрепят дейността си. Такива са фондация „Св. Николай Чудотворец“ в Добрич и платформата Работоспособни.бг. 

.

С помощта на шестте фокус-точки в страната са изградени 22 мрежи за сътрудничество 

.

„Най-същественият резултат по проекта „Развитие на социалната икономика“ по Националния план за възстановяване и устойчивост е регионалният принцип, въз основа на който успяхме да изградим шест регионални центъра във всеки от районите на планиране“, припомни д-р Весела Политова, директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ в Министерството на труда и социалната политика. Според нея е много ценно, че експертите от фокус-точките са по места, най-близо до хората, защото по този начин социалната икономика се развива и надгражда. До момента експертите във фокус-точките са направили над 6 000 консултации във всички населени места в България, изградени са 22 мрежи за сътрудничество между заинтересовани страни – субекти на социалната икономика, местната власт, академичната общност и бизнеса.  

.

До средата на м. ноември общините, неправителствените организации и работодателите, които са вписани в Регистъра на социалните предприятия могат да кандидатстват за финансиране от ПРЧР по мярката „Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво“. „Опитали сме се да обхванем всички необходими елементи за успешното функциониране на едно социално предприятие“, подчерта Наталия Анастасова, заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика. Предвидени са възможности за инвестиция в човешкия капитал на социалните предприятия не само като заетост, но и като обучения за квалификация и ключови компетентности, специфични и дигитални умения, но и психологически и мотивационни дейности. По проектите могат да бъдат привлечени на платен стаж младежи, завършили специалност „Социално предприемачество“, с което ще придобият практически опит и ще подпомогнат дейността на самите социални предприятия. Кандидатите могат да разчитат на финансиране и за материални активи, оборудване и дребен ремонт.